Мъдрости и цитати на тема "лъжа"

Чувствай се поканен да споделиш тук твоите любими мисли и цитати. Виж също и мислите, извадени от книгата Life's Little Instruction Book.

Теми (категории)

танер  •  22 ноември 2009, 23:44

Не е страшно, че грешим. Страшното е, че повтаряме грешките си.
Оскар Уайлд

вероника  •  21 ноември 2009, 22:15

Намирам хората за много изтощителни.всички очакват толкова много от теб.Не разбират какво им казваш,изтълкуват неправилно думите ти или ги извъртат.винаги усложняват нещата,вместо да ги опростяват.
даниел стийл

Христо Лазаров  •  05 ноември 2009, 01:47

"Който говори истината, Бог вижда. И който лъже, бог вижда. Българите направиха много добрини на ромеите, но те ги забравиха... Ала Бог вижда..."
Хан Пресиян

тайна майна  •  06 октомври 2009, 09:32

Коя съм аз,
каква е тая долна страт?
Къде отивам?
Защо принципите си убивам?
Живея в лъжа;
животът ми е суета.
Не искам така -
да те мамя сега.
Искам само ти аз да сме,
да се гушкам във тебе като малко дете.
Но сега всичко е различно
и бушува в мене чувство демонично.
Сега между нас е Той
и няма за съня ми покой.
Той е грях,
Той е адски страх...
Той е огън,от който зня боли,
но не спирам - пари ме, душата ми гори.
Той е мъка, невъзможна мечта;
и красива, но лъжлива е от неговите устни речта.
От него после горчи;
след него сърцето мълчи...
Искам теб такъв, какъвто те знам,
но Той е моят блян.
Сега на кръстопът седя
и зная кой път трябва да избера...
Но Той е дяволско изкушение;
но зная - само с теб ще получа изкупление.
Душата ми е пленница между реалността и лъжата;
душата ми е пленница между два свята...
не казвам

Милена  •  03 октомври 2009, 14:38

Една лъжа вмъкнала се между истините, ги прави винаги съмнителни...
***

BOXER  •  30 септември 2009, 18:12

И все пак, всичко е Истина...- казала Лъжата

не казвам  •  25 септември 2009, 23:34

Погледа ти-познавам го,
ръцете ти-докосвам ги;
устните ти-целувам ги,
сърцето ти-няма го...
Как мога да обичам някой без душа,
как можах да се излъжа с тебе така?
Как мога да обичам леденото ти сърце,
което моето горещото превзе?
Как мога да наранявам себе си така,
след като ти с мен не веднъж се подигра?
Как да мога на теб да удържа,
до кога ще мога това наказание да търпя?
Как да те накарам да обичаш,
а дали изобщо искам подир мен да тичаш?
А ще мога ли на теб да устоя,
след като секундите без тебе броя???
тайна майна

не казвам  •  25 септември 2009, 23:27

Ядосана и гневна,
стара и древна-
нея всеки я знае
и за болката й нехае.
Всеки за нейната мъка е чувал,
всеки с лъжа нейната вяра е купувал.
Тя знае за всичките болки на тази земя
и в трудни моменти едва издържа тя на крака.
Толкова мъка има събрана във нея,
не зная, не мога от себе си да я излея.
Моята несподелена любов-
към нея си ти толкова суров.
За теб не значи тя нищо съвсем,
искаш само да си играеш със мен.
Но аз не съм от камък както ти,
и солени са мойте сълзи.
Не съм като тебе към нея безразлична,
не съм като тебе- нагла, себична.
Аз не мога своята любов да прогоня,
и не мога за теб сълза да не пророня.
Ти може с мен да си жесток и да съм ти ненужна,
но любовта за мен е като въздуха нужна.
Без любов не мога, аз ще умра,
пък ако трябва нека в мъка безсилна нека крещя.
Обичам те, но ти не знаеш...
А и да знаеш- пак нехаеш....
тайна майна

аз  •  21 септември 2009, 21:28

Стана така изведнъж,
бликна във мене като есенен дъжд.
Случи се толкова внзапно,
и за мене е всичко необятно.
Стана сякаш за миг един,
защо аз тебе обичам, подъл кучи син?
Всичко си имам - любов и мечти,
защо са ми на мене твойте красиви, но плоски лъжи?
Не трябва да мисля за тебе, за нас,
а постоянно си в моите мисли, и полудявам по тебе от страст.
Имам това, за което другите могат само да мечтаят,
но как се чувствам единствено това не знаят.
Че трудно е двама да обичам,
и на двамата във вярност да се вричам.
А всъщност и себе си дори да лъжа и мамя,
и пред съвестта си да се срамя.
тайна майна

dollsi  •  17 септември 2009, 23:29

"Там беше малкото момиче,което никога не знаеше за любовта докато момчето не и разби сърцето"! There once was a little gril who never know love until a boy broke her HEARD~!!!
Dollsi~!

не казвам  •  17 септември 2009, 16:52

Как така лесно сърцето ми превзе?,
Сякаш съм малко невръстно дете.
Как ме накара така с тебе да привикна?,
И токлова силно да те обикна.
Как така се чувствам без тебе нещастна?,
И съм в твоите прегръдки безвластна.
Как така не виждаш това?,
Че не мога да продължавам да живея в самота.
Как така ти ме плени?,
И дълбоко в душата ме рани.
тайна майна

не казвам  •  17 септември 2009, 16:47

Какво се случва с мен,
Защо е тъжен този ден?
Когато си тук съм щастлива,
Когато те няма съм мрачна и дива.
Погледнеш ли ме – разтапям се от радост,
Докоснеш ли ме – изпитвам сладост.
А когато не си до мен
Става погледът ми студен.
Мислите ми стават критични,
И само мисля за миговете с тебе еротични.

Опитвам се да крия мъката си от всички,
И мн искам с тебе да останем самички.
Да ти покажа как мога да обичам…
Но пред другите отричам….
Сълзите ми сами текат по горещите страни,
Но тебе те няма за да ги видиш, нали?
тайна майна

Nikolai  •  13 юни 2009, 19:15

Лъйжим...лъжим..
И все така красиво.. и заживяваме в нашата красива лъжа
progressive_style

Ванчиту  •  20 февруари 2009, 19:49

Две думи истински Обичам те!!! Една дума: Прости ми ;(;(
Ванчиту

vivi  •  20 февруари 2009, 13:18

"В тъмното"
Седя в тъмното сама -
сама със моййта празнота.
В тази черна утроба
ражда се дяволска злоба.
В тъмното - седя сред ненавист безкрайна,
а душата ми черна - избяга от мене незнайна.
От очите ми капе леден кристал,
но щом падне в тъмното се превръща на кал.
В тъмното - сърцето ми нека тебе презре,
неспокойно и черно нека после умре.
Защото аз вярвах, че таиш към мен искрена любов
и че за мен си на всичко готов.
... Но нека - в тъмното - сама да седя
и на тъмнината да се насладя.
Нека в тъмното сама да избера
кой път да извървя.
В мрака чезне красотата сива,
в мрака тя бавно загива.
Този леден град
осеян със разврат -
нека сама да пребродя в нощта,
нека да изгубя мощта.
Нека после - в тъмното - да приседна уморена
и да усетя кръвта си - сломена.
Нека в тъмното да стана зловеща
и в мрака - черен демон да ме посреща.
И тогаз като черен роб
нека да отпусна тялото си в някой гроб.
И нека - в тъмното - червеите в мене да се впият
и последната ми капка кръв нека да изпият.
И тогаз - в тъмното - със грозна усмивка
ще заспя във вечна почивка...
my_name

joy  •  06 февруари 2009, 13:39

Не ме ли искаш? Няма да ти преча!
Каквото мислиш просто го кажи!
Не ме обичаш? Трябва ли да плача,
щом сълзи няма в моите очи?

Не ме харесваш? Трябва ли да страдам?
Да сложа край на моите мечти?
Или да се обърна и да те забравя,
да спра да те обичам аз...почти?!

Не ме желаеш? Мисля,че е ясно,
отблъскваш се от моите ръце!
Сърцето ми - то бие толкоз бясно,
а ТИ-ти всъщност имаш ли сърце?

И ако искаш можеш да обичаш всеки,
това е лесно и го запомни,
но трудно ще намериш някой,който те обича,
а лесно ще загубиш друг такъв дори!

Не ти ли липсвам?...Лесно ме оставяш,
доказала си го това преди
и днес-отново лесно ще забравиш
защото аз не съм във твоите мечти!

Не съм дори в мислите ти тъжни,
не съм и в парещите ти сълзи,
не съм и в сънищата ти любовни,
а просто онзи, който във краката ти пълзи!

И нижат се година след година
но помня още онзи мрачен ден,
на тази пейка, в тази бяла зима
когато каза, че не искаш да си с мен!

Снегът топеше се при допира с сълзите ми,
изливащи се като водопад
и вятърът замръзваше в очите ми,
замлъкна този скапан шибан град!

Тогава сякаш всичко спря за миг,
заспах тогава своя зимен сън,
в който чувах само своя вик,
а ти...остана някъде навън!

Не ме обичаш-мисля,че е ясно,
тогава пусна моите ръце!
Сърцето ми - то бие още бясно,
а ТИ-ти всъщност имаш ли сърце?

she  •  04 февруари 2009, 21:23

Можеш ли да бъдеш истински в един фалшив свят!?.....Неможеш,защото ... Ти не съществуваш!!!

Аз и той  •  21 януари 2009, 19:33

Любовта е за мене измама,
животът пък - кървава драма.
Да съм вярна за мен е отживелица,
а душата ми е снежна виелица.
Какво е тръпка аз не зная,
и дали съм нужна някому все ми е тая.
Спокойствие мрачно в мене има,
а от очите ми полъхва зима.
Дружба и приятелство с любимия за мен са прищявки излишни,
а устата ми изрича само думи гневни, неприлични.
Звярът - отървал се е от болката да бъде човек,
но това ли е единственият лек?
Знам само, че преди щастлива с тебе бях
и в трудни моменти гордо до тебе стоях.
И дойде онзи съдбовен ден,
в който ти реши да си отидеш от мен.
Тогава сърцето ми може би за миг е спряло,
и отново всички болки за теб е преживяло.
И след този кратък миг
излетя от мене моята душа със вик.
Сега съм само външна красота,
а отвътре съм черна празнота.
Благодарение на тебе съм така,
надявам се доволен да си ти сега...
Az

Петя  •  10 януари 2009, 14:07

Когото навън завали и капките мият листата си мисля за теб когато заедно седяхме под дъжда!За водата която миеше лицата ни изтръпнали от усмивки!Сега теб те няма и душата ми е толкова празна,къде е слънцето,което изгряваше след дъжда-вече го няма, не го въждам ослепях, не знам къде си, къде изчезна смехът ти,онзи смях които ехтеше навсякъде! Няма го и с него си отидох и аз!!!
petyyy

metala  •  09 януари 2009, 23:36

bb i leka no6t
metala

« по-нови | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | по-стари »

сайтът е обновен на

(cc) dimodi web.

dimodi web : уебсайт на Димо Димов